Не се разкайвам! Украсих с вини най-бялото на женската си шия. Червена, дълга рокля си уших слепците, даже, да ме видят.   Две капки мъжки поглед на тила, обувки с ток, дантелени чорапи и зная, няма да цъфтят цветя под стъпките ми, смеещи се в здрача.   Така нощта ще хвана за ръка, деня ми да започва късно вечер. Напук на всяка женска суета признавам... Лоша ще съм вече!   На стоп ще спирам летни ветрове, със моя палец път да ми избират. А някой ако смее да ме укори и него тази лудост да го стигне!

Много ми хареса :)

Радвам, че ви харесва! Понякога ме обземат такива настроения, а с този стих искрено се забавлявах :)
Моя приятелка обаче ми каза, че е тъжен...

Прекрасен стих.
Невероятен ритъм и поглед към света.
Благодаря!
Поздрави!

че прочете и сподели. Твоите стихове също са много хубави!

Успех! ;)*

Докторе :)
Прегрътки от морето!