Отключваш тази чувственост, която

се стича като капка дъжд по устни.

Отронва се – прашец от звездопади .

Вибрира като струна на цигулка.

Рисуваме с телата си Вселени.

От шепота се раждат Супер Нови.

Ръцете ми умират върху тебе,

за да възкръснат в твоите отново.

Не е любов, начало или мисъл,

усещане за даденост ... Утеха ...

А нощ, в  която ще разцъфнат лилии.

Върху душата ти...Целуната от мене.