Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
27.11.2006 16:22 -
Защо идеята да си сам плаши повечето хора?
Не разбирам... Има разлика между това да си сам и самотен. Второто много често се случва, дори когато човек е между хора или дори когато има семейство. И сякаш - на пръв поглед - не би трябвало да се чувства така. От страни поне...
Да си сам е прекрасно усещане. Да погледнеш в онова огледало, което е в теб самия. Плашещо е, защото дори не знаеш какво или кого може да видиш. Но е необходимо, почти душеспасяващо, да се случва.
Всички мотиви за нашите решения и постъпки трябва да идват от нас самите. Когато аз се колебая винаги се опитвам първо да чуя себе си - мислите си, интуицията си, страховете си... Точно в тези моменти имам нужда да бъда сама. Когато не го направя, много често се оказва, че греша.
Когато съм тъжна или гневна също имам нужда да бъда сама. Да изживея чувството си, да изпия горчилката от негативизма натрупан в мен и да се пречистя.
Себепознанието е самотно занимание. Човек е така сътворен, че си е напълно себедостатъчен. Всичко от което имаме нужда носим в себе си и притежаваме нещо уникално и много ценно - разума си. Точно там е разковничето. Нашият разум ни дава правото на избор. Избор на посока, избор на доза, избор на начин.
Необходимостта от чувството да бъдем обичани и да обичаме и от това да споделим своята себедостатъчност ни кара да търсим половинката си.
Но не всяка цена... Не разбирам хората, които се страхуват бъдат сами и търсят смисъла на живота си в другите. В любимия, в децата, в приятелите...
Всеки от нас е толкова необятен и има своя път. Прекрасно е когато има с кого да го споделиш, но някак не е толкова фатално, ако вървиш по него сам в някакъв етап от живота си.
Ако не сме намерили и заобичали себе си, как тогава ще ни открият и обичат другите?
Да си сам е прекрасно усещане. Да погледнеш в онова огледало, което е в теб самия. Плашещо е, защото дори не знаеш какво или кого може да видиш. Но е необходимо, почти душеспасяващо, да се случва.
Всички мотиви за нашите решения и постъпки трябва да идват от нас самите. Когато аз се колебая винаги се опитвам първо да чуя себе си - мислите си, интуицията си, страховете си... Точно в тези моменти имам нужда да бъда сама. Когато не го направя, много често се оказва, че греша.
Когато съм тъжна или гневна също имам нужда да бъда сама. Да изживея чувството си, да изпия горчилката от негативизма натрупан в мен и да се пречистя.
Себепознанието е самотно занимание. Човек е така сътворен, че си е напълно себедостатъчен. Всичко от което имаме нужда носим в себе си и притежаваме нещо уникално и много ценно - разума си. Точно там е разковничето. Нашият разум ни дава правото на избор. Избор на посока, избор на доза, избор на начин.
Необходимостта от чувството да бъдем обичани и да обичаме и от това да споделим своята себедостатъчност ни кара да търсим половинката си.
Но не всяка цена... Не разбирам хората, които се страхуват бъдат сами и търсят смисъла на живота си в другите. В любимия, в децата, в приятелите...
Всеки от нас е толкова необятен и има своя път. Прекрасно е когато има с кого да го споделиш, но някак не е толкова фатално, ако вървиш по него сам в някакъв етап от живота си.
Ако не сме намерили и заобичали себе си, как тогава ще ни открият и обичат другите?
Не ме плаши тази идея. Виждам смисъла за живота си навсякъде около мен - не само в хората около мен. Самотността за мен не означава изолираност, нали?
цитирайНо е толкова по- красиво да си с хора, на които държиш и те държат на теб. Някак по- истинско е. И щастието ти е по- голямо.
цитирайСъвсем точно си уловил идеята на постинга :)))
цитирайзаедно може и да е по добре (пак си зависи с кой си в заедно-то) ... ама определено не мога да ги схвана тия хора, за които да си имаш някой е всичко, за което си мечтаят и едва ли не ако този някой е "истинския" останалия свят няма значениеи това е решението на всички проблеми. Т.е. не че не го разбирам, ама е някак си много ограничаващо ми се струва ... да отхвърляш възможността да си се наслаждаваш и сам на света (а защо не и на себе си ... е в разумни граници де).
цитираймразя да се чувствам самотна,мразя и когато съм сама сред хора.но мисля че всичко това е моментно и преходно.въпрос на време е всичко да си дойде на мястото...и всеки да намери това което търси...
цитирайСамотни се чувстват хората които не обичат себе си.Те винаги търсят някой да запълва празнотата в тях и около тях.Аз никога не се чувствам самотна .Дори и когато оставам сама намирам смисъл в нещата които върша и отделям време за размишлявам за неща , за които в компанията на хората около мен не бих се замисляла.
цитирайно ти го знаеш!! **
Бъди обичана! *
цитирайБъди обичана! *
и ти също знаеш :)*
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 211